Първи триместър
Разказ на Нида Уайт

„Напълняла съм!” Тази мисъл, проблясваща в ума ми, подсказваше, че нещо предстои да се случи. Бяхме на ваканция в Италия, когато забелязах, че дрехите ми някак странно прилепваха все по-плътно. Според съпруга ми, причината беше във вкусната италианска храна и липсата на упражнения. Така че аз тайничко си реших да ям по-малко и да се разхождаме повече.

Обаче изпитвах истинска нужда да ям точно определени храни – направо обсесия! - зеленчуци на грил, маслини и парма шунка, и то по няколко пъти на ден... а честите почивки, докато разглеждахме забележителностите и следобедните дрямки трябваше да ме накарат да проумея, че ми предстоят сериозни промени.

Бяхме обсъждали вече, че много ще се радваме семейството ни да се увеличи и разглеждахме бебешки магазини във Флоренция и Рим, но бях искрено разочарована. Дрешките бяха прекрасни, но ми се струваше, че ще е лоша поличба да купувам бебешки неща още преди да съм бременна. Така, че най-доброто, което можех да направя е да поразгледам... Как не съм знаела!

Откритието

„Закъснява ми този месец, мислиш ли...?” изведнъж се сепнах една вечер малко след като се бяхме върнали. „Ще си купя веднага един тест за бременност и ще разберем.” Двете светлосини линийки ни казаха всичко, което трябваше да знаем. Между сълзите и усмивката ще се опитам да предам своята емоция- една жена никога не може да опише чувството, което нахлува и я изпълва, когато осъзнае, че вече не е сама и, че нов живот расте вътре в нея.

Знаехме, че следващата стъпка е да намерим лекар. Кой лекар? Коя болница? Как да разбереш дали е правилния избор? Само знаех, че искам лекарят ми да е жена- може би се надявах на някаква солидарност и разбиране на малкото ми нервничене и въпроси и неясноти...а и аз самата щях да се чувствам по-добре, ако жена ме преглежда. След няколко телефонни обаждания вече имахме записан час.

Докторът ми каза, че съм бременна от 8 седмици - 2 месеца, а аз изобщо не съм разбрала. А по-голямото ми притеснение беше, че всъщност изобщо не знаех какво ме очаква, какво предстоеше...бързо купихме цяла купчина книги и започнах да чета и да уча.

Само седмица след като лекарката потвърди бременността ми, сутрешното гадене ме изненада неприятно. Сутрешното гадене въобще не е забавно, всеки ден беше борба и мъчение, а имаше дни, в които не можех да хапна нищичко. Всичката ми любима храна - тайландската, китайската... бяха абсолютно забранени. Принудителната ми диета включваше ориз, бял хляб и мляко. Не можех съвсем да се зарадвам на бременността си през този период и само се молех времето да мине бързо и всичко да е наред.

В третия месец лекарката ми направи ултразвук. Бях абсолютно разтърсена и удивена от това, което видях на монитора. Малкото създание в мен приличаше на скарида. Но тази първа среща с малкото фъстъче на екрана ме накара да осъзная наистина, че в мен расте живот.

И въпреки че още се борех със сутрeшното гадене, сърцето ми се радваше. Никога не бях мислила така за семейството и не си се представях като майка. Започнах усърдно да чета все повече книги и списания за бременността и бебето, за да съм подготвена... И не спирах да броя дните до раждането, колкото и далече да ми се струваше тогава.