Втори триместър
Разказ на Уенди Гътри

Изведнъж кожата ми започна да се изчиства и да сияе, вече не ми се гадеше от месо и хората започнаха да осъзнават, че съм бременна, а не просто надебеляла! Ура, оцелях до втория триместър. Въпреки, че ставах по-тежка и по-голяма, преливах от енергия- ходих да плувам, ходих на йога и се разхождах из парка всеки ден. И най-важното, което се случи - мъничето в мен започна да рита и ме накара истински да почувствам, а не само да знам, че е там вътре.

И докато много страхотни неща ми се случваха през втория триместър, имаше и някои доста страшни моменти. Всички тестове, които трябваше да си направя, ни държаха в напрежение няколко седмици. Решихме да направим доста тестове, въпреки, че някои от тях даваха сигурност не повече от 60%, имайки предвид възрастта ми и това, че първата ми дъщеричка, малкото ми ангелче, се роди с хромозомен проблем. А и препоръчително за всички майки над 35-годишна възраст да се изследват за какво ли не...

На 19-та седмица, отидохме на ултразвук, който този път е много по-детайлен и е рутинна проверка за развитието на органите на плода между 18-20 седмица. Съпругът ми каза, че изглеждам много красива и ми се искаше направо да го ударя само за това,че го казва. Аз просто толкова много исках да имам малко момиченце, а когато бях бременна с Джина, кожата на лицето ми беше просто ужасна. Сега обаче, през тази бременност направо сияех, което според някои бабини деветини, на които не ми се искаше да вярвам, означаваше, че ще имам момче. Всъщност си мисля, че бях толкова притеснена, че исках ей така просто да го ударя!

Бях истиснка развалина след прегледа, скенерът показа някакво мозъчно заболяване, нещо, което се нарича chloroid plexus cyst, CPC и било често срещано и можело да отмине с напредване на бременността и при настъпване на последния триместър без да доведе до никакви усложнения.

Трябваше да чакаме две седмици и това бяха най-дългите дни в живота ни! Тогава, когато тъкмо щях да изключа телефона си преди полет от Сингапур, той прозвъня и лекарят ми каза от другата страна „Честито! Момченцето ви е добре”. Почуствах такова облекчение и радост. Исках да извикам и да подскачам наоколо, но излитащия самолет не беше най-добрата сцена, на която да изявя бурно емоциите си. Точно тогава, моят малък мъж, Гавин Стюарт (вече знаехме как ще се казва, ако е момче), ме ритна доста силно, все едно ми казваше „Разбира се, че съм добре!”

През остатъка от втория триместър продължих с излизанията насам-натам, йогата, плуването и внимателно подбирах само здравословна храна. Бях ли обаче напълно спокойна? Разбира се, че не. Не мисля, че има бъдеща майка, която да се чувства напълно спокойна за бебето си ( в този смисъл няма родител, който да е напълно спокоен- в крайна сметка това е цената, която плащаме, за да имаме най-голямата радост - децата) Когато и да се почувствате притеснена, подарете си един масаж, или маникюр или пък някоя дрешка.

Към всички бъдещи майки: Пожелавам ви късмет, любов и много щастие. Помнете да си подарявате по нещичко от време на време. Вие го заслужавате!