Трети триместър
Разказ на Нида Уайт

Началото на последния триместър е белязано от забележим растеж и дискомфорт. В първия ден на седмия месец гърбът започна да ме боли, а през първата седмица видях как коремът ми расте, и то с много бързи темпове. Масажите действат тооолкова успокоително през този период, а най-добрият човек, който може да ми донесе този невероятен комфорт е съпругът ми. Не само, че наистина ми помага да релаксирам, а и ни сближава в този труден момент. Може да помолите съпруга си да ви масажира толкова често, колкото ви се иска, защото сега е моментът да се поглезите малко, а и той ще склонен да ви угоди.

Докато разучавах издутия си корем, можех съвсем ясно да видя новите стрии, които имах, изпъкналите вени под повърхността и най-шокиращото - една тъмна линия, минаваща вертикално надолу от пъпа ми - никак не беше радост за окото. Понякога през нощта коремът ме болеше от опъването... нещо, което ми напомняше, че трябва да се слага солидно количество крем в тази зона периодично.

На прегледа ми в осмия месец лекарката ни предупреди, че бебето още не се е обърнало. Лекарката ни обясни, че ако тя (вече знаехме, че бебето ще е момиче!) не го направи до няколко дни, ще трябва това да стане ръчно отвън!!! След като го обсъдих със съпруга си и с брат му, който е педиатър, решихме да не я напъваме насила и да родя с Цезарово сечение. Много исках да родя по естествен път, но и не исках с нищо да застраша живота и здравето на бебето.

***

Аз не съм гигант - коремчето ми е голямо и наистина трудно се придвижвам наоколо. Някои дни краката ми са много отекли... и сега масажите, с които съпругът ми ме дарява, са ежедневна рутина. Бебето все повече расте, и когато ритне може да е доста болезнено. Сега тя вече е толкова голяма, че мога да усетя, когато хълца - което се случва по няколко пъти на ден, че даже и през нощта ме буди така.

Денят!

Деветият месец е много вълнуващ и изпълнен с притеснения, но дните наистина не са особено приятни. Вече съм меко казано огромна, едва успявам да мигна нощем, просто не мога да се наместя, не мога да се движа и съм перманентно подута. В добавка на достатъчния ми дискомфорт, всички ми казват колко съм грамадна!

Лекарката ме предупреди да не прекалявам с храната- макар и да ям за двама, удвояването на вредните лакомства, които обичам да ям, не е най-доброто, което мога да направя за бебето си. Така че, дръжте ме настрани от сладолети и шоколадите и всички сладки изкушения.

Последната седмица преди датата, насрочена за раждането изобщо не мога да мигна- страх ме е, страх ме е, страх ме е! Страх ме е от операцията, не знам какво да очаквам, много съм притеснена! И нищо не може да ме успокои и разсее, нито четене, нито телевизия...

Важният ден идва, тръгнахме за болницата рано сутринта. Аз съм абсолютно ужасена, но се опитвам да изглеждам спокойна. Въпреки страха има и едно странно гъделичкане и ми е свито и се вълнувам, защото днес, Днес ще се роди моето бебе. Операцията е насрочена за 11 часа - докторите и сестрите и мъжът ми се скупчвам наоколо. Аз съм будна, обаче нищо не виждам- само леко подръпване и побутване, но никаква болка или каквото и да е. Малко след това, към 11:30 сутринта лекарят ми подаде малката Кейт. Това беше първият път, в който я държах. Нямам думи, с които да го обясня.

Тя е бледа, но толкова красива. Благодаря ти, Господи, за това красиво, прекрасно, съвършено бебе, моето бебе. Сега вече сме семейство. И историята на нашето семейство тепърва започва с нова глава.